Пекин - Общ преглед
Пекин - Общ преглед
Blog Article
Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно и спокойно орел - планински цар, с непостижим и смел полет.
Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи…
Няма месец откак се земахте, и ти ѝ се насити и я остави — отговори Стамо, който досега мълчеше и мислеше нещо.
Вие от Петрич сте лЮти ,знааам ви аз. Имах една девойка от там ,но сте и много ебливи. Знам ,че ще виеш ,кЬто кЬрпатски вълг ,но шестото чувство никога не ме е подвеждало...Никога :):):)
Гушнах я да легне до мен и пак започнах да я целувам и директно я попитах:
- Магдалино, ако ти не жалиш себе си, пожали него! - казал някой на девойката.
За нас Контакти Политика за поверителност Информация за бисквитки
— Не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка… До живот няма да те впрегна. Ще порасте твоята малка Галица и ще помага на Белчо. Пък ти цял ден ще си лежиш в обора и ще си преживяш. Децата ще ти носят водица с белия медник, всяка сутрин ще те чешат, ще ти давам кърмило… Ти ще се оправиш, ще оздравееш и ще заякнеш, нали, миличка?
Това е сред най-преподаваните в училище кратки разкази на Елин Пелин. В него се разказва за група косачи, които са дошли в Тракийските поля, за да работят. Една нощ те си почиват край огъня, а Благолажа им разказва истории, на ??????? които Лазо, най-младият, не вярва.
И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо.
Не изтърпя Никола, а се изстъпи сред нивата и се провикна:
Сложи си ръката на гръбнака ми, да затопли мястото, после започна леко да ме масажира, много приятен, макар и кратък, масаж ми направи – поотпусна ми иии.
Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.
На Андрешко му става мъчно за своя съсед и нарочно вкарва каруцата си в блато. Оставя гражданина в калта и се връща в селото, за да предупреди съселяните си. Съдия-изпълнителят остава сам и отчаяно вика за помощ.